В началото на това лято Варшава се присъедини към европейските градове, които се борят със замърсяването чрез зони с ниски емисии. От 1 юли 2024 г. наредба в полската столица ще забранява влизането в центъра на града на над 27-годишни превозни средства със стандарт по-нисък от Евро 2, както и на над 19-годишни дизелови автомобили със стандарт по-нисък от Евро 4 и определени периферни зони.

Въпреки че тези правила не изглеждат толкова рестриктивни за момента, се очаква ограниченията да се затягат постепенно на всеки две години. Ако всичко върви по план, до 2032 година в центъра на Варшава ще бъдат допускани само бензинови превозни средства, отговарящи на стандарт Euro 6 или по-нови от 18 години, и дизелови превозни средства, отговарящи на стандарт Euro 6 или по-нови от 12 години.

Какво представляват нискоемисионните зони и колко са в Европа?

Варшава, Рига и София обявиха миналата година, че се готвят да въведат първите си нискоемисионни зони, изолирайки най-замърсяващите превозни средства от централните си райони. Това решение е следствие на примера на много други градове в Европа, които прилагат тези мерки през последните няколко десетилетия.

Най-общо казано, нискоемисионнитте зони са определени градски зони, където достъпът за превозни средства с високи нива на замърсяване е ограничен. Специфичните изисквания за приемливи нива на емисии варират в различните държави и в различните зони. Тези райони са известни и с имена като "малък ринг", и "голям ринг" в гр. София.

Началото на това движение се поставя от Стокхолм, датиращао от 1996 г. Лондон и Берлин също са били сред първите, представяйки своите нискоемисионни зони през 2008 г. Много други европейски градове оттогава приемат тези „зелени зони“ като част от своите стратегии за намаляване на замърсяването и насърчаване на по-чист въздух - като Лисабон, Осло, Амстердам и Милано.

От друга страна, въпреки че нискоемисионните зони съществуват от близо 30 години, те се разпространяват едва през последното десетилетие, тъй като въпросът за замърсяването и неговото въздействие върху човешкото здраве получи повече внимание. Експерти изчисляват, че сега има над 300 нискоемисионните зони в цяла Европа, като се очаква техният брой да продължи да нараства. Повечето от тези зони налагат ограничения за автобуси и камиони над 3,5 тона, докато някои правила обхващат и микробуси, микробуси, кемпери, автомобили и дори мотоциклети. Освен това някои страни са отишли ​​крачка напред, като са въвели зони с нулеви емисии.

Днес зоните с ниски емисии се считат за един от най-ефективните начини за намаляване на емисиите на прахови частици, озон и азотен диоксид, които са трите основни замърсителя в Европа. Например, експерти по зелена мобилност изчисляват, че прилагането на нискоемисионните зони в немските градове е довело до намаляване на средните годишни концентрации на прахови частици (PM10) и азотен диоксид съответно със 7% и 4%.

Автомобилните превозвачи, изправени пред все по-големи предизвикателства

Въвеждането на зони с ниски емисии в центровете на градовете все повече насочва индустрията на автомобилния товарен транспорт да обмисля алтернативни решения. нискоемисионните зони променят моделите на мобилност, като предпочитат превозни средства с ниски емисии, особено електрически и хибридни ванове и камиони, както и алтернативи като доставки на велосипеди.

От мениджърите на автопаркове се изисква все по-активно да разработват стратегии за спазване на настоящите разпоредби и да планират предварително, когато ограниченията станат още по-строги. Всички са съгласни - единственият правилен отговор е внедряването на нови, екологични технологии и оборудване.

От друга страна, ясно е, че това представлява значително предизвикателство за автомобилните превозвачи в Европа, които вече са изправени пред различни пречки. Например съобщението на Стокхолм, че до края на 2024 г. центърът на града трябва да се превърне в значително по-рестриктивна „екологична зона от клас 3“ (която почти позволява само електрически и хибридни търговски превозни средства) беше посрещнато със значителна съпротива от страна на превозвачите.

„Шведският транспортен сектор е един от най-чистите в света и се преструктурира много бързо. От 2010 г. сме намалили емисиите с 34%, но сега град Стокхолм бърза твърде много“, заяви асоциацията Transportföretagen, отбелязвайки, че дори в Швеция клиентите все още не са готови да плащат повече за устойчиви транспортни решения.

Критиците също така поставят въпроси, свързани с прилагането и спазването на правилата (дали местните власти са в състояние да осигурят проследяване и изпълнение на правилата). Съществуват и определени инфраструктурни ограничения.

Знаехте ли?

По последни данни на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA) средната възраст на камионите в Европейския съюз е 13,9 години, на микробусите – 12,5 години, докато леките автомобили са „най-млади“ със средно 12,3 години. Гърция има най-стария автопарк (средната възраст на камионите е невероятните 23 години, а на лекотоварните автомобили 21,4). Ситуацията е най-добра в Австрия, където са най-младите микробуси (средно 6,5 години) и камиони (6,7 години).